„Съвременни научни изследвания върху системите на отглеждане в месодайното говедовъдство и овцевъдство във Франция“
Лекцията протече по следния план:
Част 1. Подобряване на продуктивността и промяна в доходността на френското месодайно говедовъдство за 31 годишен период – с лектор prof. Patrick Veysset.
През последните 31 години във Франция непрекъснато се увеличава продуктивността в месодайните говедовъдни ферми. Същевременно обаче се намаляват други фактори, които имат голямо икономическо значение, а това води до намаляване на техническата ефективност на продуктивните системи в месодайното говедовъдство. Кумулативните икономически излишъци (печалба) за фермерите във все по-голяма степен се дължат на общественото подпомагане под формата на субсидии. Беше представена много полезна информация за това каква информация за сектора е необходимо да се натрупва и анализира, за да се правят правилни изводи за сектора и за да се управляват процесите на макро-икономическо ниво.
Част 2. Иновативни стратегии, основани на различни животни, за поддържане на нова система на пасищно отглеждане на животни за производство на месо при само-хранене на пасища – интердисциплинарен проект и резултати при месодайни говеда“ с лектори Patrick Veysset, Sophie Prash и Bernard Sepchat.
В продължение на десетилетия социално-икономическите промени във Франция са довели до промени в системите на отглеждане на говедата и овцете, като те са станали чувствително зависими от външни вложения (субсидии). Тъй като френските специализирани за месо породи са по-къснозрели, техните телета, получени при системата „кърмещи крави“ при пасищно отглеждане, основно се продават в чужбина (предимно Северна Италия) за доугояване при интензивни системи. Това лишава съответните територии, в които се отглеждат говедата до отбиване, от принадената стойност и повишава негативния ефект върху околната среда. По отношение на продуктивните системи при отглеждане на овцете във Франция, също се прилага оборното доугояване. Пасищните системи на угояване се приемат като рискови по отношение на здравето им и климатичното въздействие. В днешно време обаче се наблюдава тенденция за търсене на продукция (месо) от животни, свободно отглеждани при пасищни условия, поради очакванията за здравословност на храните. При такива ниско-разходни системи също така се елиминира необходимостта от външно подпомагане (субсидии). Колектив от учени от INRAE, вкл. лекторите, са съставили и експериментално изпитали проект за иновативна система за производство на месо от млади животни, които свободно пасат на планински пасища. Сравняват се няколко системи на отглеждане – самостоятелно овце и съответно говеда и смесена система при съвместно отглеждане на говеда и овце. Лекторите описват резултатите от интердисциплинарните изследвания върху продуктивността, здравето на животните, оползотворяването на тревостоя и други.
На следващ етап предстоят за отчитане и анализ следващите резултати за кланичната преценка на трупчетата, качеството на месото и данни за промяната в тревостоя на пасищата, използвани при различните опитни системи на отглеждане на животните.
Част 3. Иновативни стратегии, основани на различни животни, за поддържане на нова система на пасищно отглеждане на животни за производство на месо при само-хранене на пасища – интердисциплинарен проект и резултати при овце, както и показатели, свързани с околната среда на ниво продуктивни системи – с лектори Sophie Prash и Marc Benoit.
Опитната постановка на мащабното проучване обхваща период от 4 години и различни комбинации на производствени системи. Изпитват се различни производствени системи на пасищно отглеждане – на месодайни говеда, овце и смесена система на двата вида животни. Целта е да се проследи оптималното използване на естествените ресурси (пасищата) при минимални допълнителни вложения (подхранване с допълнителни фуражи, синтетични торове, химични лекарства и енергия). Смесената система говеда и овце включва 13 месодайни крави-кърмачки и 66 овце при съотношение LU говеда/LU овце: 0.39, както и специализирана система за отглеждане на овце 164 овце. Нивото на натовареност на площите е 0.75 LU/ ha.
Дела на агнетата, приключили финишерния период на пасището е по-голям при смесената система (99.1%) в сравнение със специализираната система (84.8%). Най-добри са резултатите при съвместната система, където се получават най-много агнета финиширали на пасището – 99.1% срещу 84.8% при отглеждането само на овце. Достоверно по-добри са резултатите при смесената система по отношение на растежа на агнетата – 211 г средно-дневен прираст и само 166 дни до клането, срещу съответно 179 г и 188 дни при самостоятелното отглеждане на овце. Достоверно по-високо е и живото тегло при отбиване и кланичното тегло на трупчето – 31.4 кг и 15.4 кг (за смесената система) при съответно 27.2 кг и 14.9 кг за самостоятелното отглеждане на овце.
Заложено е изследване на нивото на опаразитяване на животните (при отбиване и при клане) при двете системи, както и нивото на използваните химични лекарства; хранителна стойност на тревата при двете системи и показателите на кланичното трупче и на качеството на месото.
В тази част се разглеждат резултатите по отношение на различните вредни емисии (GHG) – CO2, CH4 N2O при различните системи на отглеждане. Изводите са, че предимствата се отнасят за овцете при смесената система (напр. 17% по-малко енергия за кг произведена продукция в живо тегло).
Част 4. Оптимизирането на икономическите признаци и характеристиките на околната среда при месодайни ферми за овце не покриват изцяло търсенето на месната индустрия“ с лектор Marc Benoit.
Тази част разглежда експерименталната постановка, сравняването и анализа при 5 различни системи на отглеждане на овце, вариращи от (DT) екстензивна система с изцяло пасищно отглеждане и без използване на концентриран фураж; (Irel) средна степен на интензивност при 95% степен на самохранене и включване на концентрирани фуражи в дажбата (1.22 кг/кг кланично трупче) и (3х2) високоинтензивна система при най-ниска степен на използване на пасища (78%) и най-високо участие на концентрирани фуражи (5.24 кг/ кг кланично трупче). Целта на мащабното проучване е посочване на най-оптималната система по отношение на производствените и икономически резултати – съотношението разходи/приходи.
Част 5. Доколко е възможно животновъдството да увеличи в максимална степен органичното производство в световен мащаб?“ с лектор Marc Benoit.
Поставя се въпроса пред органичното селскостопанско производство дали е в състояние да изхрани планетата. Ролята на животновъдството има централно място при тези дебати, донякъде поради значението, което би трябвало да има в хранителната верига на растенията за да затвори минералния цикъл и при контрола на болестите, плевелите и пестицидите. В крайна сметка, мястото на животновъдството, което се базира на агроекологията и по-специално органичното производство може да се определи чрез неговата способност да използва растителни хранителни ресурси, особено от растителни ресурси, които не могат да бъдат използвани от човека или естествени тревни площи. Оптималното значение на животновъдството в селскостопанските системи и териотории може да се разглежда в различен контекст, но основно трябва да е насочено към максимизиране на производството на храни за човечеството. Това са основните акценти на лектора в изнесената лекция.
„Прецизно животновъдство – използване на технологиите в говедовъдството и овцевъдството“
Лекцията протече по следния план, с лектори от SRUC Carol-Ann Duhtie и Claire Morgan-Davies:
Обща характеристика на Прецизното животновъдство (ПЖ);
Приложения на ПЖ в секторите говедовъдство и овцевъдство – практическо приложение и използване на такива технологии в практиката и при научните изследвания
1. При храненето на животните;
2. В производствения мениджмънд на стадата, при оборно отглеждане;
3. При пасищно отглеждане на животните
4. При регистриране на здравния статус и организация на здравеопазването на животните и във връзка с благополучието им;
5. Социално поведение
Бъдещо развитие на технологиите за ПЖ
Информацията, предоставена в лекцията беше изключително интересна и полезна както за обучението на студентите, така и за фермерите от преживното месодайно животновъдство. Тази информация може да бъде използвана и за бъдещи проекти във връзка със селекцията на племенните животни в рамките на Развъдните асоциации на месодайните породи говеда, овце и кози.
Разгледани бяха различни автоматизирани системи за отчитане на различни данни за храненето, за поведението и благополучието на животните, за здравословния им статус и др. и автоматичното им натрупване в базата данни. Особено интересни и полезни са и автоматичното отчитане и регистриране на данните за различни признаци при контрола на продуктивните качества на животните, облачното им съхраняване и автоматичното включване в базата данни, която се използва за изчисляване на развъдната стойност на животните.
Бяха разгледани всички направления и области, в които се използват прецизни технологии – както в практиката при организацията на производството, така и при провеждането на научните изследвания. В съвременните условия квалифицираната работна сила е един от големите проблеми в нашето селско стопанство и в частност преживното животновъдство. В този аспект, високата прецизност на получените резултати заедно с намаленото използване на работната сила, са едни от най-съществените предимства на прилагането на прецизните технологии и дигитализацията на сектора на месодайното преживно животновъдство.
Като пример за тези технологии може да се посочат използваните сензори за отчитане на определени елементи от мениджмънта на животните (например търбушни болуси, които могат да отчитат автоматично рН на търбуха, едновременно с това телесната температура на животното, броя на търбуховите движения (руминанции), което при наличните софтуер и периферни устройства може да подава сигнал на фермера за наличие на дискомфорт или опасност от заболяване. Други примери са цялостна автоматична линия за измерване на живата маса на животните, определяне на телесното състояние (т.е. степента на охраненост) и оттам – оптималния момент за приключване на угояването и реализиране на угоеното животно. В този пример се съставя система от електронен кантар, четец на електронната идентификация, специализирана 3D камера за извършване на оценката на телесното състояние и софтуера за обработка на данните и генериране на финална информация, необходима за вземане на управленски решения. Това са само откъслечни примери, които илюстрират значимостта на получената информация от проведената лекция.
Като заключение може да се обобщи, че на база на проведеното обучение може да бъдат изготвени обучителни модули за студенти (от ОКС бакалавър и ОКС магистър). Темата за иновативните (прецизни) технологии в преживното животновъдство ще се включи при провеждането на уърк-шопове и обучения на фермери и фермерски организации (браншови, развъдни).
„Представяне на месодайното говедовъдство и овцевъдство във Великобритания“
Лекцията протече по следния план:
Представяне на месодайното говедовъдство във Великобритания – с лектор prof. Rainer Roehe;
- Индустрията с говеждо месо във Великобритания и продуктивни системи на отглеждане на животните
- Развъдни програми в месодайното говедовъдство
- Генетични селекционни практики и геномна селекция във Великобритания
Представяне на овцевъдството във Великобритания – с лектор Dr. Nicola Lambe;
- Индустрията с овче и агнешко месо във Великобритания (и Шотландия) и продуктивни системи на отглеждане на животните
- Развъдни програми в овцевъдството
- Генетични селекционни практики и геномна селекция на овцете във Великобритания
Информацията, предоставена в лекцията беше изключително интересна и полезна както за обучението на студентите, за преподаватели и научни работници, така и за фермерите от преживното месодайно животновъдство. Тази информация може да бъде използвана и за бъдещи проекти във връзка със селекцията на племенните животни в рамките на Развъдните асоциации на месодайните породи говеда, овце и кози.
Разгледани бяха тенденциите на развитие през последните години и съвременното състояние на говедовъдството и овцевъдството във Великобритания. Особено интересни и полезни са очертаните тенденции към получаването на качествено месо от преживни животни. За тази цел се увеличават кръстоските F1 с на млечни с месодайни породи, които се използват за месо. В говедовъдството например през последните 7 години се наблюдава почти двукратно увеличение на използваната семенна течност от месодайни бици (от 25.2% за 2012 до 47.6% за 2020 год.). В резултат на тази тенденция се увеличават телетата-кръстоски с месодайни бици и това води до увеличаване както на количеството, така и качеството на полученото говеждо месо. В овцевъдството на Великобритания се наблюдава диференциация на породите, отглеждани в районите с различна надморска височина – планински, хълмисти и равнинни. За получаване на агнета с по-тежки трупчета и по-добро качество на месото, женски от планинските и хълмистите райони се откарват в равнинните райони, заплождат се със специализирани за месо кочове (т.нар. терминални разплодници), от които се получават агнета за клане.
Бяха разгледани различните производствени системи, прилагани в преживното месодайно животновъдство на UK. В говедовъдството се прилагат и трите основни производствени системи – интензивно при високо участие на концентрирани фуражи (12-15 мес. период до клането); полу-интнзивно при пасищно отглеждане и концентрирани фуражи (15-20 мес. период до клането) и екстензивно при изцяло пасищно отглежадне (над 20 мес. период до клането) при съобразяване избора на порода или тип кръстоска с избраната производствена система.
От особено значение през последното десетилетие в UK е акцентът върху подобряване на качеството на месото за потребителя (вкусовите и кулинарни качества), здравословност на месото (мастно-киселинен профил), етичните аспекти при отглеждането на животните, вкл. тяхното благополучие и опазването на околната среда.
Генетичното усъвършенстване на животните е основната цел при съставянето на развъдните програми както в говедовъдството, така и в овцевъдството. Освен основните продуктивни признаци, които са икономически важни, в развъдните програми във Великобритания все по-голямо внимание се отделя на признаци като оползотворяване на фуража, намаляване на вредните емисии от животните (метан и въглеродни емисии на кг продукция). Всичко това е свързано както с контролирането на тези признаци, така и с включването им в моделите за изчисляване на Развъдната стойност. Двамата лектори акцентираха върху съвременните методи и използване на технологичните новости при оценката на кланични трупчета от говеда и агнета, преценка на кланичните характеристики и качеството на месото (при живи животни и пост-мортем) с оглед интензификация и усъвършенстване на селекцията на разплодни животни за подобряване качеството на говеждото и агнешко месо.
Като заключение може да се обобщи, че на база на проведеното обучение може да бъдат изготвени обучителни модули за студенти (от ОКС бакалавър и ОКС магистър). Знанията за съвременните тенденции и практическо приложение на производствените системи в говедовъдството и овцевъдството, както и новостите в генетичното усъвършенстване на преживните животни за месо, ще бъдат включени при провеждането на уърк-шопове и обучения на фермери и фермерски организации (браншови, развъдни).
